Лятно-есенни празници и обичаи

Обичаите и обредите, изпълнявани по време на летните празници, целят преди всичко предпазване на реколтата от природни бедствия (градушка, суша, огън), както и от злонамереното ѝ магическо „обиране“.Извършваните през есента обичаи са вид жертвоприношения, чрез които се изказва благодарност на предците за оказаната помощ. Такъв характер имат раздаването на първите узрели плодове, курбаните и службите, както и поминалните обреди (задушниците).

Спасовден (подвижна дата)-Спасовден е денят в който Христос се възнесъл на небето и се чества на 40-ия ден след Великден. Обичайно изразът се разбира и изобразява в българския фолклор като еротична сцена.Според народните вярвания, само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Жената, която няма деца трябва да преспи тогава под растението росен, което се смята за самодивско цвете.
 Еньовден (24 юни)Вярва се, че преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на слънцето.

Петровден (29 юни)- В традиционния български бит Петровден е един от най-почитаните празници през летния период. Според поверието празненствата днес са за предпазване от пожари, гръмотевици и градушки.
Илинден (20 юли)-Съществува поверие, че на този ден морето взима най-много жертви   като курбан за Св. Илия. Според народните вярвания ако на този ден гърми, орехите и лешниците ще бъдат кухи и изгнили. Народната традиция повелява на този ден да не се работи, за да не се разсърди Свети Илия, който е почитан като господар на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките.
Голяма Богородица (15 август)-Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква.
Симеоновден (1 септември)-Като начало на новата стопанска година Симеоновден е в най-голяма степен аграрен празник. В навечерието му стопаните носят семената за посев в църквата, за да бъдат осветени от духовно лице. В зърното поставят стрък босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер.
Кръстовден (14 септември)-Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва назад“ към зимата и денят се „кръстосва“ с нощта – изравняват се. Времето застудява, водите на морето и реките изстиват. Настъпва краят на летния и началото на есенния селскостопански сезон. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост, „говеее се за кръста“ и не се хапва нищо червено, като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и червено грозде. На трапезата има само постни храни.

Петковден (14 октомври)-Света Петка се смята за закрилник на дома и семейството. От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.

Димитровден (26 октомври)-Според народните представи от Димитровден започва зимата, народна поговорка гласи: „Георги носи лято, Димитър — зима“. Според легендата Св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по—голям брат на Св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки — „Дойде ли Димитър, идва и снегът“. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите.

 Архангеловден (8 ноември)-Според българските народни вярвания Архангел Михаил е един от братята светци-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите души. Той взима душата на умиращия, подавайки му обикновено ябълка (китка). По тази причина той бива възприеман от населението като ангел на смъртта и оттук идват народните му названия – душовадник, вадидушник.